Синдром на Сьогрен – симптоми и лечение

Синдром на Сьогрен – симптоми и лечение

 

Синдромът на Сьогрен (сух синдром, лимфоекзокринен синдром) е автоимунно заболяване, което се характеризира с триадата сухи лигавици, суха кожа и по­лиартрит. Пълното опи­сание на симптомите и хистологичната находка на заболяването е дадено от Сьогрен (Sjogren) през 1938 г. То е по-често при жени на възраст над 50 г., засягат се всички раси. Синдромът на Сьогрен може да се развие и в хода на други  автоимунни или лимфопролиферативни заболявания (вторична фор­ма). Причините за възникване на заболяването не са напълно изяснени. Сухотата на кожата и лигавиците се дължи на прогресивно намаляване секрецията на екзокринните им жлези, предимно слюнчени, слъзни и потни, и по-рядко тези на лигавицата на дихателните и храносмилателните пътища. Приема се, че се касае за автоимунно заболяване, за което говори и честото му комбиниране с други автоимунни заболявания, като ревматоиден артрит, склеродермия, тиреоидит на Hashimoto.

 

Симптоми при синдрома на Сьогрен

Първите прояви при синдрома на Сьогрен  настъпват бавно и незабелeжимо. В около 50% от случаите първият симптом е увеличението на слъзните и слюнчените жлези. В  25%  проявите са екстрагландуларни – артралгия (болки по ставите), Рейно феномен, васкулитни прояви от страна на кожата, нервната система, белите дробове, бъбреците  или хематологични изменения. Посоче­ните начални симптоми предхождат понякога с години появата на самия сух синдром. В около 10% от случаите началната про­ява е възпалителен синдром, придружен от хипергамаглобулинемия. Очните симптоми се състоят в сух кератоконюнктивит и ксерофталмия (сухота в очите), които се дължат на потискане на слъзната секреция. Промените в устата се изразяват в сух стоматит и фарингит по­ради намаляване на слюнчената секреция. Зъбите се разрушават бързо. Слюнчените и слъзните жлези са симетрично увеличени и болезнени. Другите лигавици се засягат по-рядко, може да се развие сух ринит с чести кръвоизливи от носа, ларингит, атрофичен гастрит, възпаление на лигавицата на влагалището (колпит) и ректума (проктит), отит (възпаление на ухото), езофагит с дисфагия (затруднено преглъщане). От страна на кожата се намира сухота поради липсата на потна секреция. Третият характерен симптом при синдром на Сьогрен освен сухите кожа и лигавици е полиартритът, като болките по ставите са подобни на тези при ревматоиден артрит. Появата на сухи лигавици и кожа обикновенно предхожда с няколко години  появата на полиартрита. При синдрома на Сьогрен се  наблюдават се и някои общи прояви: субфебрилитет с фебрилни пристъпи, умерена анемия; болки във врата и виене на свят поради засягане на шийните прешлени. Общото състояние на болните е мъчително.

 

Диагнозата при синдром на Сьогрен се потвърждава чрез редица лабораторни тестове. За доказване на ксерофталмията се използва тестът на Schirmer и този с бенгалско червено. От лабораторните изследвания е характерно  наличието на въз­палителен синдром, който се изразява с увеличено СУЕ, хипергамаглобулинемия (в около 80 % от случаите) и криоглобулинемия в около 20%; често е налице умерена анемия; левкоцитоза с повишаване на лимфоцитите и еозинофилните клетки в кръвта по време на фебрилните пристъпи. В 75% от случаите при синдрома на Сьогрен се доказва наличието на ревматоиден фактор ; в 2/з от случаите при имунофлуоресцентно изследване се откриват антинуклеарни анти­тела. Особено характерно е наличието на анти-SSB (анти-Lа) антитела, които се смятат за характерен маркер при първичната форма на синдрома.  Важно за диагнозата е биопсичното изследване на екзокринни жлези, предимно слюнчена жлеза. Характерен белег е образуването на инфилтрати от лимфоцити в екзокринните жлези с последваща атрофия на техните ацинуси и развитие на интерстициална фиброза и  склероза.

 

Syndrom Siogren1 271x300 Синдром на Сьогрен – симптоми и лечение

синдром на Сьогрен - сух синдром

Синдромът на Сьогрен може да протече в две клинични форми. Едната е невъзпалителна, която протича с леко променено СУЕ, липса на хипергамаглобулинемия, липса или леко увеличение на слюнчените жлези и малко екстрагландуларни прояви. Втората протича с подчер­тано възпалителни прояви, екстрагландуларни промени, хипергамаглобулинемия, наличие на ревматоиден фактор и анти­нуклеарни антитела. И при двете форми обаче сухотата на кожата и лигавиците е еднакво тежка. При малък процент от болните, синдромът на Сьогрен може да се усложни с развитието на лимфом, обикновено след дългогодишна давност на заболяването.

 

Лечение при синдром на Сьогрен

Лечението при синдрома на Сьогрен е предимно симптоматично. Използват се изкуствени сълзи при изразена сухота в очите (ксерофталмия). Напоследък е синтезиран и заместител на слюнката, който се пулверизира в устата. В лечението намира място и кортикостероидната терапия, особенно при по-тежките форми и при наличието на екстрагландуларни симптоми (васкулитни прояви от страна на белите дробове, кожата,  бъбреците), както и при значително увеличение на слюнчените жлези. Ефектът от нея върху сухия синдром (сухотата на кожата и лигавиците) обаче не е още уточнен. Прогнозата при синдром на Сьогрен е съмнителна по отношение на окончателното оздравяване.

Микседема – лечение и симптоми

Микседема – лечение и симптоми

 

Претибиален микседем

 

Този микседем е наблюдаван още от още от Basedow  през 1840 година. Заболяването е проучвано подроб­но от дерматологична гледна точка и се нарича още ограничен микседем. Развитието на претибиален микседем се свързва с усилена секреция на тиреотропен хормон или на предизвик­ващия екзофталм (изпъкване на очните ябълки) фактор на аденохипофизата. Не е изяснено защо кожните изменения се проявяват само в областта на дол­ните крайници, като за това най-вероятно значение имат невротрофични фактори. Микроскопски се установяват разрушаване на колагенните влакна при запазени еластични влакна и наличност на слузоподобна междуклетъчна субстан­ция, която пропива влакнестите структури на съединителната тъкан. При претибиален микскедем вероятно е локално е нарушена обмяната на мукополизахаридите, специално на системата хиалуронова киселина – хиалуронидаза.

 

Mixoedema Pretibialen 239x300 Микседема – лечение и симптоми

Микседем, претибиален

Симптоми на претибиален микседем

Заболяването се появява при по-продължително боледуване от тиреотоксикоза (Morbus Basedow), обикновено във връзка с провеждане на лечението и успоредно с настъпването на известно подобрение в хипертиреоидния синдром. Понякога появата на претибиалния микседем съвпада с увеличаване или малигнизация на екзофталма. Кожните изменения се лока­лизират по предната повърхност на подбедриците, понякога се разпространяват по гърба на стъпалата и по бедрата или об­хващат циркулярно надглезенната област, но винаги са симет­рично разположени. Кожата на краката е плътна, опъната, с вид на портокалова кора, понякога бледа, по-често зачервена или по-тъм­но пигментирана. В някои случаи се наблюдават фоликулити, хиперкератоза, хипертрихоза, нарушена сетивност. В началото на претибиалния микседем измененията могат да бъдат ограничени като малки възелчета и по-късно да се слеят. Понякога са по-силно изразени, с проминиращи над околната тъкан участъци (туберкулозен миксе­дем) или стигат до степен на елефантиаза.

 

Претибиален микседем – лечение

Лечебните резултати при това заболяване са незадоволителни. Понякога се по­лучава ефект от тиреоидни препарати (ако състоянието на бол­ния позволява прилагането им) или от прилагането на хиалуронидаза локално. Опитите за лечение на микседем с гликокортикоиди не дават особено добър резултат.

 

Пародонтоза – лечение и симптоми

Пародонтоза – лечение и симптоми

 

Лечение на пародонтоза

 

Пародонтоза била нелечима?! Кой ви го каза?!

Бях на около 30 години, когато с ужас установих, че имам пародонтоза. Представих си здравите, красиви зъби на родителите си, които коварното заболяване унищожи. Не приех мисълта, че и с мен може да се случи същото. Отидох на стоматолог, който „вещо” ми обясни, че нямам толкова пари да ме излекува. Следващият ме просветли  „делово”, че е пародонтозата е заболяване, което не подлежи на лечение. Но аз не съм от най-доверчивите към изказани докторски мнения. Имам си свое собствено. Човек признава невежеството си с термина „нелечимо”. Нещо ми подсказваше, че ще намеря моят лек за пародонтозата. Разказвах на всичките си приятели с надеждата някой да ми сподели своя опит. Един ден се случи. Мой познат, който е имал същия проблем се беше излекувал. Реших да пробвам веднага.

 

Parodontoza Le4enie 1 Пародонтоза – лечение и симптоми

Пародонтоза – лечение

„Рецептата” за лечение на пародонтоза е много проста. Но нима в простите неща не се крие съвършенството?!

 

Сутрин, вместо да миете зъбите си с четка и паста за зъби, глътнете една глътка олио, (шарлан), или зехтин (всеки според джоба си). Предупреждение! Първият път е гадно! Но само първият път! Започнете енергично да жабурите, докато олиото не стане бяло и пенливо. Когато го изплюете, вземете една малка чаена лъжичка смляна морска сол. Топнете в нея мокър пръст и започнете нежно да масажирате венците си. Накрая с три пръста бръкнете в устата, за да изчистите добре и езика. Измийте обилно с вода. Простичко е, нали? И без пари? Предупреждение! Първите дни (при някои може и повече) венците ви ще кървят обилно. Не се притеснявайте. Бъдете постоянни!

 

Откакто моят стоматолог ми каза, че моята пародонтоза не подлежи на лечение, вече са минали години. Нали може да бъда и малко суетна жена и да не говоря за десетки години?! Аз не крия здравите си зъби, а ги показвам с голяма усмивка! Но всяка сутрин се жабуря с олио и масажирам със сол венците си. Ако не ви мързи, опитайте и вие! Със сигурност ще си върнете Усмивката!

 

Успех!

 

Зоя Чакърова

 

Симптоми на пародонтоза

 

Parodontoza Le4enie 2 Пародонтоза – лечение и симптоми

Пародонтоза – симптоми

Пародонтозата е хронично протичащ възпалително-дистрофичен процес на пародонта – околозъбните тъкани, включително зъбната алвеола и прикрепящия зъбите апарат. Заболяването започва със симптомите на хроничен гингивит (възпаление на венците), който постепенно обхваща и прикрепящия зъбен апарат. Това допринася за образуване на дълбоки джобове между зъба и околозъбните тъкани, които се изпълват с храна, възпалителен ексудат и микробни колонии. Те разяждат тъканите около и в зъбната алвеола и водят до разхлабване на връзките, което е причина за разклащане на зъбите. Възпалението задълбочава разрушаването на тъканите, включително и кръвоносните съдове, което се изявява със задължителния симптом при пародонтоза – кървене от венците. Разрушаването на кръвоносните съдове влошава изхранването на зъбите и създава допълнителна предпоставка за тяхното изпадане. На съвременния етап на развитие, денталната медицина отъждествява симптомите на пародонтозата с пародонтит. У специалистите преобладава мнението, че възпалението на околозъбните тъкани е основната причина за тяхното увреждане. На това становище се лежат и опитите за лечение на пародонтозата единствено с мощни антибиотици. Унищожаването на болестотворните микроорганизми играе несъмнена роля в оздравителния процес, но остават открити поне два въпроса:

  1. Защо не се акцентуира върху локалното приложение на антимикробни препарати, с цел предпазване на пациента от тежките токсични ефекти на антибиотиците?
  2. Какво се прави, за да се подпомогне изхранването и възстановяването на околозъбните тъкани след антибиотичната терапия?

Мазнините, особено растителните, са изключително необходими за поддържането на нормалната структура и функция на лигавиците. Локалното редовно приложение на растително олио несъмнено ускорява възстановяването на околозъбните тъкани и има положителен ефект при лечението на пародонтозата. Дали е възможно това да доведе и до унищожаване на болестотворните микроорганизми и възстановяване на нормалната микрофлора в устната кухина? Категорично – Да! – Защото здравата кожа и лигавици, с техните секрети, сами по себе си, са важна интегрална част от имунната система на организма и служат като непроницаеми бариери спрямо всякакви микробни причинители.

 

Рак на белия дроб – лечение и симптоми

Рак на белия дроб – лечение и симптоми

 

Рак на белия дроб – Синдром на Pancoast-Tobias

 

Синдромът на Pancoast-Tobias се наблюдава при рак на белия дроб с локализация в белодробния връх. Синдромът е описан от през 1924 г. под името superior pulmonary sulcus tumor.  Различни болестни процеси могат да бъдат причина за развитието на синдрома на Pancoast-Tobias: на първо място белодробен рак, като в 70 % от случаите се касае за бронхогенен рак, в 25 %  за мезотелиом на плеврата и много по-рядко за други туморни образувания – неврином, сарком, масивни сра­ствания или пък студен абсцес при туберкулоза на съседен прешлен.

 

Симптомите при рак на белия дроб, водещ до синдрома на Pancoast-Tobias зависят от вида и локализацията на болестния процес. В началото се наблюдава намалено до липсващо потоотделяне (хипо- и анхидроза), предимно в областта на главата, шията, рамото и ръката на съответната стра­на, по-често вляво. По–късно в резултат на дразнене на симпатиковият ствол се развива симптомът на Claude Bernard-Horner-Hare: миоза (свиване на зеницата), енофталм (хлътване на очната ябълка) и птоза на клепача. Активирането на симпатикуса води и до пристъпна тахикардия (сърцебиене). Сравнително рано при върховия рак на белия дроб се явяват силни болки в лопатката, лявото рамо и гръдния кош, понякога неясно отграничени, подобни на тези при стенокардия (гръдна жаба). Наблюдава се частична парализа в областта на улнарния и медиалния нерв и атрофия на дисталната мускулатура на ръката (тенар и хипотенар, тип Degerin-Klumpke). Поради натиск или врастване на тумора в брахиалния плексус, болният може да усети мравучкания по пръ­стите на ръката или отслабена до липсваща сетивност (хипестезия и анестезия). Поради ранното активиране на плеврата дишането е болезнено. Кашлицата и задухът са късни симптоми на рак на белия дроб, последвани от анемия и терминална кахексия.

 

При изследването на болния с рак на белия дроб, водещ до синдрома на Pancoast-Tobias, се установява най-често туморна маса в основата на шията на нивото на седми шиен до трети гръден прешлен, скъсен перкуторен тон във върховата област, отслабено или изост­рено дишане, рядко хрипове и увеличени надключични лимфни възли. Рентгенологично се установява хомогенно засенчване на белодробния връх, понякога с образуване на кухинна сянка, с рязко ограничена долна граница, разположено най-често вляво и увеличение на хилусната сянка на съответната страна с ангажиране  на първите три ребра и съответните прешлени. Зна­чение за диагнозата може да има тестът на Моберг (потен тест).

 

Rak Bial Drob Рак на белия дроб – лечение и симптоми

Рак на белия дроб

Редица заболявания протичат с подобни симптоми на рак на белия дроб тип Pancoast-Tobias – неврит на брахиалния плексус, дисеминирана склероза, сирингомиелия, амиотрофична латерална скле­роза, спинална мускулна атрофия (Duchene-Aran), централно обусловена миоза (супрануклеарно увреждане), тумор на ши­ята, плеврит и други плеврални увреждания, пневмоторакс, сте­нокардия, върхова туберкулоза, тумори на симпатикуса.

 

Основно е лечението на първичният тумор, рака на белия дроб, довел до развитието на синдрома на Pancoast-Tobias. Прилага се предимно оперативно лечение, също така лъчева терапия, полихимиотерапия или комбинация помежду им. Прогнозата е неблагоприятна.

Използването на материали от Zdrave-Bg.org задължително става с използване на реален линк към материала! Сайтът не носи отговорност за достоверността на статиите и не може да замести лекарски преглед.