Аневризма на аортата

Аневризма на аортата

Аневризмите са ограничени (сегментни) патологични разширения на аортата и нейните артериални разклонения. Аневризмите се предизвикват от атеросклероза, дегенеративни и специфични заболявания (напр. сифилис), както и от наранявания на съдовете. Мъжете са засегнати от аневризми от 3 до 10 пъти по-често от жените, а диагнос­тирането и усложненията се наблюдават най-често между 50 и 60 годишна възраст. С напредване на възрастта аневризмите посте­пенно нарастват, притискат съседни органи и тъкани, а върху костите те предиз­викват узури (разрушаване на костното вещество). Асептичното възпаление около аневризмите води до срастване и смъртоносни перфорации в хранопровода, червата и оттам – руптури в ретроперитонеума, които налагат спешни оперативни интервен­ции.

Симптоми при аневризма на аортата

Aneurizma Aorta Аневризма на аортата

Аневризма на аортата

Аневризма на торакалната аорта

Аневризмата на гръдната част на аортата се изявява с болка зад гръдната кост, задух и сърцеби­ене. Налице е главоболие и понякога оточност на лицето от компресията на горната празна вена. Кашлицата и пре­сипналият глас се причиняват от притиска­не на възвратния нерв и компресия на трахеята или основата на левия бял дроб. Рядко може да се видят пулсации в югуларната ямка. Аускултаторно се дола­вя типичен систолен шум в 75% от болните.

Аневризма на торако-абдоминалната аорта

При тези аневризми оплакванията са чувс­тво на тежест и болка в епигастриума и усилени пулсации в корема, където се опипва пулсиращ синхронно със сърдеч­ната дейност тумор и се аускултира систо­лен шум. Компютърната томография и ангиографията уточняват съдовите промени.

Аневризма на абдоминалната аорта

Аневризмите на коремната част на аортата са над 30% от анев­ризмите на целия организъм. Болките в корема при тях могат да бъдат периодични или посто­янни, често са тъпи или появяващи се но­щем. От притискане на съседни органи се наблюдава гадене, повръщане, раздуване на корема, запек, прояви на илеус. Аневризми с резмери до 3-4 cm при по пълни пациенти могат да протекат безсимптомно и да не се опипат. Характерно за аневризмата е пулсиращият тумор в корема. Пулсациите се предават във всички страни. При поставяне на длан между горния полюс на аневризмата и дъгата на гръдния кош — симптом на Дебейки (De Bakey), може да се установи, дали аневризмата е под бъбречните артерии. Важен признак е систолният шум под аневризмата, който се долавя в 50% от случаите и липсва при тромбозиралите аневризми. Най-драматични са руптуриралите абдоминални аневризми, при които има на­растване или внезапна рязка болка, съпроводена нерядко с шок и признаци на нарастваща анемия. Туморната маса в корема придобива неясни граници, следва учестяване на пулса с падане на кръвното налягане. Диагностичните изследвания са ехография, рентгенография (фас и про­фил), компютърна томография, като най-точни са аортографията и дигиталната субстракционна ангиография. Диференциалната диагноза се прави с туморни процеси в корема или ретроперитонеума, кучeшка тения (ехинокок) на черния дроб, кисти на панкреаса, а при руптуриралите абдоминални аневризми — с всички заболявания, водещи до остър хирургичен корем.

Лечение на аневризма на аортата

То е единст­вено оперативно и при възможност в най-ранния стадий, когато аневризмата се открива като случайна находка или при скринингови методи. Руптуриралите аневризми са със смъртност до 100 %, ако не се оперират в първите часове. При операцията се резецира аневризмално разширената аорта, като заместването и с алопластичен трансплантат е съпроводено и с възстановяване на кръвообращението на нейните клонове в областта на гръдния кош (каротидни и подключични артерии) и торако-абдоминалния сегмент (висцерални, бъбречни и тазобедрени артерии).

Повръщане при деца

Повръщане при деца

Повръщането (vomitus) е чест симптом. Среща се във всяка детска възраст, особено у новородени и кърмачета. То трябва да се различава от оригването (regurgitatio) у кърмачетата, които често след кърмене заедно с погълнатия въздух изхвърлят кърма. Тя е в малко количество и не надминава 1 кафяна лъжичка, като намокря пелените с петно колкото една длан. Обикновено при оригване млякото изтича от устата, а при повръщане то излиза на струя под налягане и е в голямо количество. У някои кърмачета се създава навикът да задържат стомашно съдържимо в устата и да го предъвкват, след което отново го поглъщат. Това се обозначава като преживяне (ruminatio). То се среща при кърмачета с нарушена стомашна моторика.

При преценка на повръщането трябва да се има предвид възрастта на детето и особеностите на повръщането и повърнатите материи. Значение има дали детето повръща веднага след нахранване или късно след хранене, дали повърнатото мляко е непроменено или пресечено с кисел мирис. В първия случай то не достига или не се задържа в стомаха, а във втория обикновено млякото е престояло дълго време в стомаха. Трябва да се определи честотата на повръщанията, както и видът на повърнатите материи. Стомашните повръщания не съдържат жлъчка. Наличие на жълти повръщания говори за дуодено–гастрален рефлукс и се среща най–често при илеус. В повърнатите материи могат да се съдържат жилки кръв или чиста ясна кръв (haematemesis). При упорити повръщания, свързани с илеус, повърнатите материи могат да съдържат чревно съдържимо и да имат вид на фекалии. Означават се като фекулентни повръщания (miserere) и имат лошо прогностично значение.

Povra6tane deca 247x300 Повръщане при деца

Повръщане при деца

Причини за повръщане при децата

Функционални повръщания

1.     Поглъщането на околоплодни води по време на раждането, съчетано с незрелостта на стомашната перисталтика, може да доведе до повръщане в първите 24 часа след раждането.

2.     Физиологина недостатъчност на кардията – при новородено е свързана с възможност за връщане на кърма от стомаха в хранопровода (гастро–езофагеален регфлукс). Поетото мляко се излива от устата на кърмачето при поставянето му в хоризонтално положение. Това е честа причина за повръщане в първите седмици след раждането, при поставяне на детето в хоризонтално положение.

3.     Пилороспазъм (pylorosuspasmus) – повишен тонус на пилора. У новороденото и кърмачето в първите дни или седмици след раждането може да се стигне до подчертан пилороспазъм. Повръщанията започват скоро след раждането за разлика от пилорната стеноза, при която началото на повръщанията е към 15–20 ден след раждането. Това състояние се повлиява от спазмолитични средства.

4.     Гълтане на въздух (aerophagia). По време на сучене кърмачетата гълтат нормално малки количества въздух. При лакоми и невротични деца това количество е голямо. Аерофагия има и при хипогалактия (сучене напразно) или при лошо оформени гръдни зърна. При оригване на въздуха в легнало положение децата изхвърлят и част от поетата кърма. Това налага след всяко кърмене детето да се изправи за няколко минути, за да може да оригне поетия въздух, без да повърне кърмата.

5.     Хабитуално повръщане (vomitus habitualis). Среща се у кърмачета без доловими причини за повръщането, които са добре развити физически и със запазена охраненост. Причината е в системно прехранване или претоварване с течности. Повръщането може да бъде и невротонична проява. У част от тези деца се установява гастро–езофагеален рефлукс.

Органични повръщания

Те са основeн симптом на нарушена чревна проходимост. При новородените деца трябва да се имат предвид атрезиите на хранопровода или тънките черва. Типично за дуоденалната атрезия или стеноза е ранното жълто повръщане. Повръщанията могат да е дължат на вродена диафрагмална херния и вродена пилорна стеноза. В кърмаческата възраст при внезапно започващо повръщане, придружено с неспокойствие, трябва да се мисли за инвагинация.

Симптоматично повръщане

Това е повръщане, което съпътства редица заболявания на органи извън храносмилателната система

1.     Заболявания на ЦНС – менингити, енцефалити, мозъчни тумори, мозъчни кръвоизливи.

2.     Възпаление на горните дихателни пътища (особено фарингити), възпаление на средното ухо, па пикочните пътища, бъбреците, заболявания на черния дроб и т.н.

3.     Повръщания при смущения в обмяната на веществата – при диабетна кетоацидоза. При по-големи деца се срещат често невротични повръщания. Те се наблюдават при ученици сутрин, често при тръгване за училище, преди класна работа или предстоящо изпитване. При тези деца се налага да се създаде спокойна обстановка в дома и умел педагогически подход.

4.     Периодично ацетонемично повръщане (vomitus periodicus acetoanemicus) се наблюдава у деца в предучилищна възраст без видим повод или след поемане на по–мазни храни при недоимък от въглехидрати и гладуване. В резултат на това се повишава нивото на кетонните тела в кръвта, които се излъчват в урината. Повръщанията започват внезапно и биват неспирни. В началото децата повръщат приетата храна, а след това само поетата вода. Може да се появи и жлъчка или кървави частици (хематинови повръщания). Състоянието се влошава бързо, детето отпада много, настъпват прояви на дехидратация и ацидоза. От устата се чувства дъх на ацетон. В най–тежките случаи може да стигне до унесеност и кома. Лечението се провежда с вливане на водносолеви разтвори и глюкоза. След различен период от време може да настъпи нов пристъп на повръщане. Родителите на такива деца се съветват да провеждат диета с ограничаване на мазнините и даване повече на въглехидрати.

Запек при деца

Запек при деца

Запекът (obstipatio) е състояние, при което децата изхождат твърди и по–обемисти изпражнения през интервал, по–голям от две денонощия, като дефекацията е трудна и болезнена. Понякога запекът се проявява и при ежедневни изхождания. При опипване на корема на деца със запек могат да се открият твърди фекални маси (скибала) по хода на дебелото черво.

Запекът може да има различни причини. При по–продължително гладуващи деца може да се наблюдава лъжлив запек. При хипотония на червата, т.нар. лениви черва, кърмачето се изхожда трудно, но изпражненията са с нормална консистенция. В такива случаи се препоръчват масажи по хода на дебелото черво по 3–4 пъти дневно. При деца над 3 месеца могат да се дават стъргани плодове, а на по-малките – плодови сокове в по–големи количества. При необходимост детето може да се изхожда с термометър, но не бива да се използват други средства (растения) поради опасност от нараняване на лигавицата на ректума. Също така не е добре да се правят ежедневни клизми поради привикване на децата към тях.

Запекът често се наблюдава при изкуствено хранени деца. Той може лесно да се премахне чрез увеличаването на захарта в храната, тъй като тя засилва ферментацията в червата и оттам има лаксативно действие. Добавката на захар в кравето мляко може да достигне до 10% вместо обикновената концентрация от 5%. По лекарско назначение концентрацията може да бъде и по–висока.

Често се наблюдава запек у деца до 2–3 годишна възраст, които се хранят с фино пасирани храни – пюрета, каши, бял хляб. Този запек изчезва с увеличаване на целулозното съдържание в храната – типов и пълнозърнест хляб, плодове и зеленчуци.

На чисто функционална основа може да се развие запек при продължително потискане на позива за дефекация. Това се случва при болезнено изхождане при фисури или възпалителни заболявания в аналната област. Такъв запек се наблюдава и като проява на упорство от страна на децата. Към функционално обусловения запек трябва да се причисли и този, появяващ се в хода на фебрилни състояния, особено при поемане на недостатъчно количество течности или някои спазмолитични медикаменти. Лечението се свежда до даване на леки слабителни средства или временни очистителни клизми.

От органично обусловените видове запек най–типичното заболяване свързано с този симптом, е вродения мегаколон (megacolon congenitum), но той е сравнително рядко заболяване.

Още по темате прочети Пробиотици за деца


Безапетитие при децата

Безапетитие при децата

Безапетитието, отказът на детето от храна често води родителите до лекаря. Невинаги обаче те имат основание да твърдят, че детето им “нищо не яде”. Затова трябва да се разграничават истинското безапетитие от лъжливото.

Лъжливо безапетитие

То е свързано с неразбиране от родителите на въпросите за правилно хранене на детето. Те искат детето им да приема повече храна, отколкото е необходимо за него. Често престараващите се родители настояват детето непременно да приеме полагащото му се количество храна, което е посочено в различните ръководства по хранене. Такова насилствено хранене създава у детето отрицателни хранителни рефлекси и още при вида на храната или вземане на лъжичката от майката, то е готово да повръща или да му се гади. В някои тежки случаи на безапетитие дори е по–добре такива деца да се отделят временно през деня от майката, като се отглеждат у близки или в детска ясла или градина. С временен отказ от храна се характеризират повечето възпалителни заболявания на горните дихателни пътища – ангина, стоматит, фарингит. До безапетитие в тези случаи води болката от възпалената лигавица, която детето изпитва най-вече при преглъщане. Много типичен в това отношение е отказът на кърмачето да суче при наличие на ринит, който води до запушване на носа и детето не може свободно да диша.

Bezapetitie Безапетитие при децата

Безапетитие

Истинско безапетитие

То се среща рядко у децата. Свързано е с някои заболявания, от които най-чести са острите храносмилателни разстройства. При тях безапетитието е функционално щадящ симптом. При останалите инфекции временното безапетитие също може да се окаже полезно, тъй като намаленият белтъчен внос снижава фебрилитета (високата температура), поради ограниченото образуване на топлина в организма. Обикновено след оздравяване от инфекцията апетитът се възстановява и даже се повишава. При хронични инфекции намаляването на апетита може да доведе до тежко изтощение и тогава е необходимо да се вземат съответните мерки.

Психогенно безапетитие

Появява се при грешки във възпитанието на децата. То се дължи на насилствено хранене, често пъти на единствено дете в семейството, обградено с големи грижи. На такива деца се дават по–големи количества храни, но тя често е и високоенергийна – тестени изделия, сладка, мед, масло, шоколад и др. При по–тежки форми безапетитието прераства в пълно отвращение от храна и загуба на чувството за глад. Лечението в тези случаи е много трудно и изисква временно отстраняване на детето от домашна обстановка в определени часове от деня или от хранещия го в семейството.

Използването на материали от Zdrave-Bg.org задължително става с използване на реален линк към материала! Сайтът не носи отговорност за достоверността на статиите и не може да замести лекарски преглед.